Любов по Австрийски – Майерлинг
На път от България към 
Англия миналото лято, като минавахме през Австрия си спомнихме, че при предишни пътувания сме минавали през отбивка за Майерлинг и аз винаги съм искала да се отбием и все е било неудобно. Този път трябваше да нощуваме някъде и решихме да спрем там. Учудваше ни факта, че нямаше кафяви табели, подканващи туристите да спрат там – едва не пропуснахме отбивката. Минахме през едно село за да стигнем в Майерлинг. Там, пак без никакви указания за това къде е двореца, се разходихме из селото и като не го намерихме, решихме, че има две села с името Майерлинг – това, в което бяхме и другото, където се беше развила трагедията през 1889 година, въз основа на която бяха направени филмите със същото име.
Решихме да преспим в предното село и на закуска следващия ден се мъчехме да водим разговор с хазяйката на лош немски. Реших да потвърдя все пак моята теория за двата Майерлинг-а. Тя твърдо отсече – бил само един. „Ами защо не можахме да намерим замъка?” се зачудихме ние. Оказа се, че ако бяхме завили на ляво вместо надясно, щели сме да се окажем пред него. Решихме след закуска да наваксаме пропуснатото. Като стигнахме там, бяхме изненадани от това колко скромен изглеждаше той – бил ловен замък.
Още по-изненадани бяхме като разбрахме, че ловния замък на престолонаследника на Австрия – Рудолф, единствения син на Императора Франц Йозеф Австрийски, който също бил крал на Бохемия и Унгария, бил превърнат в женски манастир. Част от него, обаче беше музей на трагедията, разиграла се там, така че успяхме да задоволим любопитството си.
Експозицията беше удивително скромна – олтара на Кармелитския манастир беше точно на мястото, където телата на главните герои на тази трагедия бяха намерени залети в кръв, в спалнята на Принца.
На 30 Януари 1889 година в този непретенциозен ловен дворец, с разкошни гледки към Австрийските Алпи били намерени телата на принц Рудолф и 17-годишната му любовницата – Мари фон Вечера. Мари фон Вечера е била дъщеря на Барон Албин Вечера – дипломат от Италианско Арменско потекло и Елени Балтатци – от гръцко семейство на банкери, известни в Отоманската Империя. Принца – 31 годишен, е бил женен за Принцеса Стефани и имал една дъщеря от нея – Елизабет. Мълвяло се, че тя не можела да има други деца, тъй като принца я заразил с венерическа болест. Аферата на Рудолф с Мари Вечера е била известна на баща му, жена му и виенското общество.
И така, след като открили телата на двамата влюбени, първоначално Мари Вечера не е била спомената – официалната информация била, че Рудолф умрял в резултат на сърдечен разрив. Тялото на Вечера било тихо и бързо погребано от семейството и в гробището на друго съседно село – известно с големия си манастир Хайлигенкройц.
Много скоро обаче, официалната версия била заменена с друга – самоубийствен пакт на двойката – Рудолф застрелял Мари, а след това себе си. Най-популярната причина която оправдава самоубийството като вариант е тази, че Императора настоявал за раздялата на влюбените. Но тъй като съпругата му Принцеса Стефани също е имала любовна афера, се предполага, че Принца не е приемал много сериозно искането на баща си.
За да може Рудолф да бъде погребан в семейната крипта на Хапсбургите, трябвало е да се издейства специална диспенсация от Папата, която обявила Принц Рудолф за „психически неуравновесен” и потвърдила, че той не е убил Мари Вечера. Престолонаследник станал брата на Император Йозеф – Карл Людвиг.
С течение на времето – над 100 години, нова информация се появява, нови въпроси изникват, които поставят под въпрос теорията, че влюбените се застрелват в самоубийствен пакт, пък и всички други теории.
-
Императрица Зита (1892 – 1989) заявява, че Рудолф е бил убит по политически причини и смъртта му е била оправдана с двойното самоубийство. Или той е бил убит от Австрийци поради своите про-Унгарски симпатии, или пък от Французи, за това че е отказал да участва в депозирането на своя баща, който бил симпатизант на Германия. Рудолф Хапсбургски е бил остро настроен срещу силното немско влияние в Австрия. Тази теория е била популярна по някое време.
-
При преразглеждане на фактическите документи от времето на „самоубийството” са открити доста аномалии между това което е описано и медицинските данни. В един от докладите се казва, че 6 изстрела са изстреляни от оръжие, което не принадлежи на Принца. В първоначалния доклад и в папската диспенсация се казва, че само един куршум е изстрелян, който моментално убил принца. Към кого са изстреляни тогава останалите 5 куршума? Убит е един от двамата прислужници на Принца, а втория избягва – следите му се губят в Америка.
-
В книгата си, посветена на трагедията в Майерлинг, Clemence M. Gruber – оперен архивист от Виена изказва предположение, че Принц Рудолф е застрелян от роднини на Мари, след пиянска веселба. Предполага се също, че Мари е разпознала поне един, ако не двама от тримата маскирани нападатели като свои роднини.
-
Друг вариант на трагедията в Майерлинг (от Д-р Герт Холер)обяснява смъртта на Мари Вечера с това, че е била бременна и е починала от кръвотечение, причинено от неуспешен аборт, което довело отчаяния Рудолф до самоубийство. Медицинската експертиза доказва, че Мари е умряла няколко часа преди Рудолф, което подкрепя тази теория. Писмото, което Рудолф оставя до Принцеса Стефани – изложено в музея, обаче, не дава причина за самоубийството му е не споменава въобще Мари Вечера. Той пише, че само смъртта може да спаси доброто му име и да позволи на Стефани да живее както тя желае.
-
С изненада открихме в музея, че Мари фон Вечера е била погребана четири пъти – първоначално от майка си, по-късно нейна родственица платила да се направи железен ковчег, в който останките на Мари да бъдат погребани отново. През късната пролет на 1945 година руските войски минали през Хайлигенкройц и разрушили доста гробове в търсене на ценности. Един от тях е бил гроба на Мари – гранитната надгробна плоча била повдигната – железния ковчег също не издържал на атаката. Повикали Gert Holler, който бил млад лекар в района да прегледа останките на Мари и да освидетелствува, че те са наистина нейни, както и тяхното погребение. Доктор Холер прегледал останките изключително внимателно, като търсел дупка от куршум. Не намерил такава. През Декември 1992 година останките на Мари Вечера били отново обезпокоени. Те били абсолютно произволно откраднати от Хелмут Флатцелщтайнер. След като той бил заловен и останките били намерени, те били отново прегледани. И този път заключението било, че по черепа няма следи от куршум или шрапнел и че Мари най-вероятно е била бита до смърт. Останките на Мари Вечера най-накрая почиват в мир от Октомври 1993 година.
-
Историчката Бриджит Хаман в книгата си, посветена на трагедията изказва мнение, че Рудолф е мислел за самоубийство поне половин година преди трагедията в Майерлинг. Той се страхувал да умре сам и първо помолил първата си любов – Митци Каспар (24 годишна) да сподели смъртта с него, но тя отказала. Мари Вечера (17 годишна), която била безумно влюбена в него, обаче, се съгласила. Останалото се знае. Причините, поради които Принц Рудолф е искал да се самоубие са много и неясни: политическа изолация, пълен разрив на отношенията с баща му и двореца, либералните му възгледи, сифилиса от който се предполага че е страда и много други.
С г
олеми трудности успяхме да намерим в съседното село, близо до Манастира Хейлигенкрос гробището, в което е погребана Мари фон Вечера. Липсата на всякакви упътвания към замъка, както и гроба ни оставиха с впечатлението, че Австрия предпочита тази история да се забрави и потули.
За съжаление, това май не е постигнато, и макар че тази трагедия се е разиграла преди повече от 100 години, тя е грабнала въображението на много композитори, драматурзи, режисьори и филмови продуценти. Доста филма са били направени на тази тема:
-
Майерлинг – направен през 1936 с Даниел Дарио и Чарлз Боайе;
-
Le Secret de Mayerling – 1979, режисиран от Jean Delannoy;
-
Майерлинг – 1957 – Американск телевизионна продукция с Одри Хепбърн и Мел Ферер в главните роли;
-
Майерлинг – 1968 – режисиран от Теренс Йънг, с Катрин Деньов, Омар Шариф, Джеймс Мейсон и Ава Гарднер в главните роли;
-
Private Vices, Public Virtues – 1975 – режисиран от Миклош Янчо;
-
Angel’s Coffin – 2000 – Манга филм от Япония;
-
Принц Рудолф – Австрийски ТВ филм с Макс фон Тин и Виктория Пучини.
В същото време, трагедията е представена и в областта на музиката в:
-
Мюзикъла Маринка от Емерих Калман (1945)
-
Балета Майерлинг от Кенет Мак Милан (1978), който ще бъде представен от кралския Балет в Колчестър на 7 Февруари 20
-
Японския Мюзикъл Utakata No Koi (1983)
-
Мюзикъла Елизабет – от Силвестър Леви (1992)
-
Мюзикъла Рудолф – от група композитори, с премиера в 2006 г. в Будапеща.
