Supporting the new Bulgarian Renaissance

15/09/2013 by Christopher Buxton

This week I was honoured to be asked by Helikon to organise a journalists’ workshop aimed specifically at getting the print and visual media behind a quality campaign for better support for Bulgarian writers.  This in my best Bulgarian is the plan I worked to:

Какво трябва да се направи, за да подкрепим Българската литература и да помогнем на Българските писатели да станат по значителни в България и в по-широкия  свят?

Добре дошли в нашия уъркшоп!  Събрали сме се тук журналисти, критици, издатели, книжари, творци и учители, но най важното е че всички сме читатели.  Искам да ви се представя: Казвам се Кристофър Бъкстон.  Аз съм писател, преводач и четящ човек.

Искам да започна с откъс от романът Нобелиста на талантливата Българска авторка Елена Алиексиева.  Откъса, който ще ви прочета е от началото на романа – действието се развива на един прием, даден за получателя на Нобеловата награда за Литература, който е гост в България.

Четене на откъса: (сами можете да представете с какъв срам се посреща новината че върпросният нобелист е бил отвлечен от Софийския му хотел.)

Предговор:

Като преводач, аз търся талантливи писатели, които могат да предават Българската действителност с цялото й комично и трагично богатство.  Вярвам че Българското всекидневие е нещо уникално – понякога сюреалистично, но винаги убедително, обещаващо и много сложно.

Това всекидневие е било брилянтно описано от такива класически автори като Йовков, Елин Пелин, Чудомир, Иваило Петров и тази богата традиция продължава със Милен Русков, Емил Андреев, Алек Попов, Деян Енев, Калин Терзийски, Георги Господинов, Васил Георгиев, Александър Урумов, Владимир Зарев, Мишо Вешим, Иво Сиромахов, Елена Алиексиева, Кристин Димитрова и много други.  Да не забравим бързо растящият брой писатели емигранти като Мирослав Пенков, Захари Карабашлиев, Капка Касабова и други.  Всички тези автори имат своя стил и индивидуален поход към реалноста.  Такива хубави романи и разкази съм чел напоследък, че мисля че не е преувеличение да говорим за нов ренесанс в Българската литература.  Казвам това, въпреки атаката на всеизвестния ни критик Проф Юлиян Вуичков във Вестник Ретро, където без особено внимание към детайлите – за мене не беше много ясно дали той е чел авторите, за които говори въобще – той нарича всички съвременни Български писатели некадърници.  Очаквах голям отзив от други негови колеги-критици, които да защитят Български писатели.  Не знам дали това се получи.  Нали казват тук всяко чудо за три дни!  Но все пак един ренесанс е крехък.  Всички ние читатели, журналисти критици, издатели, книжари, носим отговорност за процъфтявянето му.  И слава Богу, научавам от Вестник Стандарт – трябва да е истина – че Георги Господинов е надминал Дан Браун по продажби.

Но да се върнем към задачите! Това събитие се нарича Уъркшоп – както знаете, тази английска дума, означава „работилница”.  Признавам че чужденец – особено англичанин, да говори за Българската реалност е все едно да ходи на пръсти върху счупени яйца.  Не съм тук да ви уча как да продавате краставици!  Според правилата на Уъркшопа вие ще давате акъл!

Искам да ви дам като начало две загряващи задачи.  С тях се надявам да надникнем в уникалните рисурси и стимули, които ползват Българските писатели.

Моля, обърнете столовете си назад и сформирайте групи от по 3-5 човека.  Използвайте дадената ви хартия – 25-30 минути.

Задача 1:  Направете списък от поне пет стериотипни, но конкретни ситуации от Българското всекидневие.  Пример: бабите, които седят по пейките пред блоковете и обсъждат дрехите на минаващите съседи.

Задача 2: (по същият начин) Номинирате пет важни момента или тенденций в българската история.  Пример: Турското робство

Всяка група трябва да избере техен говорител, който да прочете списъците.  Моля предайте ми написаното.

Доклад.

 Моля обърнете столовете си напред за обща дискусия.

Теми за разговор –

·        Какви са най важните жанрове и защо някой липсват в Българската литература?  Например: детективски, фантаси, исторически, ужаси, романтика, детски, тийнейжърски, научна фантастика и други. Предимства и опасности на етикирането.

·        Какво правим всички ние за младите читатели?  

·        Каква трябва да бъде ролята на литературните критици и журналистите, които пишат по литературни теми?

·        Важностша на връзки със други медии – телевизионни сериали, радио програми, филми, дигитални издателства и др

·        Положението на книжния пазар на преведена Българска литература в Англо-говорещия свят

·        Важността на литературните награди и тяхна подкрепа от заинтересувани организации.  Ролята на медиите в тази подкрепа .

·        Как може държавата да помогне и какъв натиск да се положи за постигането на тази помощ.

Заключение: Как можете да помогнете вие?