It was ever thus: As Jane Austin might have written, It is a truth universally acknowledged that in a poor country a western tourist must be in search of some paid help or service.
However little known the feelings or views of such a tourist on his first approaching a market stall, historic monument or even bus stop, this truth is so well fixed in the minds of the surrounding natives that he/she is considered their rightful property.
Tourists of slender material wealth flock to countries which possess stunning monuments and natural locations, astonishing arts and crafts, benevolent weather and above all the reputation of being extremely cheap.
The challenge of visiting an alien culture, which seems older and richer than yours is vitiated by the fear that you will be ripped off by the natives. That is why you have purchased a guidebook the size of a bible.
This guidebook is of course designed to keep contact with local people to a minimum.
Enter a museum. You may be approached by a man who is urbane, shows a flattering interest in you, is able to speak your language flawlessly and is a mine of interesting information. Warned by your guidebook, you may purse your lips and tell him you have no need of his services. He will look hurt. You may feel a flash of guilt.
What the guidebook will not remind you is that for the man this linkage of personal human contact with financial gain is unavoidable, and that this man needs you not just to survive, but also maintain a sense of self worth. He needs your money but also he needs the reassurance of being liked and respected for his manners and knowledge.
The guidebook is therefore the enemy of the local population who stand as fishermen before the annual shoals of tourists. Stick your head too much in the guidebook, you’ll trip over broken ancient paving stones. You’ll see more printed words than decorated doorways or tiled fountains.
The streets of poor countries throng with educated, multilingual and barely employed young men. One such walks beside you. Where are you from? What are you looking for? I’ll show you the way! You close the guidebook, pretend that you are not lost. You stop to look in a shop and hope he will go away. But he waits by the next corner. As you try to avoid his polite approaches, his face will betray hurt at your lack of manners.
Tourists who try to find things on their own, only find mosquitoes! – the frustrated reaction of one such young man. We had declined his offer to guide us through the maze of narrow streets to find the ancient synagogue in Moroccan Meknes.
Some tourists will go to lengths to protect themselves entirely from cultural contamination. In Thailand and Cambodia, we saw groups of wealthy Korean Tourists being led by Korean guides, protected from the locals by invisible barriers. After being shown temples or museums, the tourists are bused back to Korean owned hotels where they eat Korean food and buy souvenirs in Korean owned hotel shops.
This of course does not improve local stereotypes of arrogant Koreans.
But the ordinary tourist will still have to brace themselves when it comes to buying souvenirs and presents. There is no avoiding hassle and haggle.
The guidebook will be consulted before any unavoidable transaction – how much should you pay for a taxi? a rug? a tagine? Deep in your heart there is a sense of raging competition with your fellow tourists. Will you have boasting rights on your bargaining skills back at the hotel, or will someone just sneer: You paid how much? – They must have seen you coming.
But this competition is artificial. It’s better to take writer Paul Bowles advice and go with the flow. We need to gain a sense of perspective and not worry too much about paying a little over the odds. After all being screwed can be a pleasurable experience. And it redresses global unfairness. We have to live up or down to our hosts’ expectations.
I read in Standart that Volen Siderov’s escapade on a plane into Frankfurt has moved a Socialist Deputy to verse.
Volen (Bulgarians love him) Siderov is alleged to to have got extremely drunk, abused stewardesses, calling them blonde Aryans (which is pretty rich coming from him) and as a result the plane had to be landed at the far end of the airport and met by police. Of course Volen just waved a diplomatic passport and no action was taken.
Anyway here’s a free translation of Dimcho Mikhailovski’s reaction.
Little Volen was flying drunk into town German pilots pulled guns to safely touch down “Aryan” stewardesses reacted in shock On the runway policemen waited en bloc
Volen waved his diplomatic cards This number amazed the German guards. We’re always able to land in the mud. Anyway our parliament’s a total dud.
Bulgarian newspapers devote their front pages to a murdered “Radio Journalist” Bobby Tsankov. In addition to operating money raising scams on his Radio show, Tsankov pretended to know everything there was to know about the Bulgarian underworld.
He died not far from the late lamented Ministry of Extraordinary Situations.
He was shot in his favourite location – close to the lawyer’s offices where gangsters with colourful names flock. In the smoke filled rooms above the pavement where he fell the best legal minds grapple with the very simple task of ensuring that gangsters seldom face justice.
His death proves an important adage: You can be a con-man or a fantasist. It is inadvisable to be both at the same time.
And in Burgas locals are complaining about the shortcomings of the legal system. Amazingly after Judges and Prosecutors voted themselves a well deserved pay rise, doubts are still being raised about the speed and efficacy of delivering justice, protecting the weak and curbing the strong.
Nearly twelve years after the death of two people on the Burgas-Sozopol Road, the trial of football boss, Ivailo Drazhev has been put off for the fiftieth time. The latest reason offered is that one of the judges is “unwell.”
Not surprisingly Drazhev was a candidate in this summer’s elections. He diverted some money from his defence fund to print out thousands of posters with the slogan Let’s stop the shame! Although he probably got his mum to vote for him, his campaign was not really motivated by a desire to serve his fellow citizens.
An extraordinary misunderstanding of European Civil Rights legislation has afforded temporary immunity from prosecution to anyone standing for election.
Meanwhile our own judicial struggle with football and Petrol boss, Mitko Subev drags on. Subev persists in his apparent desire to knock down a perfectly sound building in order to deprive my pensioner mother-in-law of the rents that she relies on to survive. We have been waiting for the latest court decision for a year now.
На път от България към Англия миналото лято, като минавахме през Австрия си спомнихме, че при предишни пътувания сме минавали през отбивка за Майерлинг и аз винаги съм искала да се отбием и все е било неудобно.Този път трябваше да нощуваме някъде и решихме да спрем там.Учудваше ни факта, че нямаше кафяви табели, подканващи туристите да спрат там – едва не пропуснахме отбивката.Минахме през едно село за да стигнем в Майерлинг. Там, пак без никакви указания за това къде е двореца, се разходихме из селото и като не го намерихме, решихме, че има две села с името Майерлинг – това, в което бяхме и другото, където се беше развила трагедията през 1889 година, въз основа на която бяха направени филмите със същото име.
Решихме да преспим в предното село и на закуска следващия ден се мъчехме да водим разговор с хазяйката на лош немски.Реших да потвърдя все пак моята теория за двата Майерлинг-а.Тя твърдо отсече – бил само един.„Ами защо не можахме да намерим замъка?”се зачудихме ние.Оказа се, че ако бяхме завили на ляво вместо надясно, щели сме да се окажем пред него.Решихме след закуска да наваксаме пропуснатото.Като стигнахме там, бяхме изненадани от това колко скромен изглеждаше той – бил ловен замък.
Още по-изненадани бяхме като разбрахме, че ловния замък на престолонаследника на Австрия – Рудолф, единствения син на Императора Франц Йозеф Австрийски, който също бил крал на Бохемия и Унгария, бил превърнат в женски манастир.Част от него, обаче бешемузей на трагедията, разиграла се там, така че успяхме да задоволим любопитството си.
Експозицията беше удивително скромна – олтара на Кармелитския манастир беше точно на мястото, където телата на главните герои на тази трагедия бяха намерени залети в кръв, в спалнята на Принца.
На 30 Януари 1889 година в този непретенциозен ловен дворец, с разкошни гледки към Австрийските Алпи били намерени телата на принц Рудолф и 17-годишната му любовницата –Мари фон Вечера.Мари фон Вечера е била дъщеря на Барон Албин Вечера – дипломат от Италианско Арменско потекло и Елени Балтатци – от гръцко семейство на банкери, известни в Отоманската Империя.Принца – 31 годишен, е бил женен за Принцеса Стефани и имал една дъщеря от нея – Елизабет.Мълвяло се, че тя не можела да има други деца, тъй като принца я заразил с венерическа болест.Аферата на Рудолф с Мари Вечера е била известна на баща му, жена му и виенското общество.
И така, след като открили телата на двамата влюбени, първоначално Мари Вечера не е била спомената – официалната информация била, че Рудолф умрял в резултат на сърдечен разрив.Тялото на Вечера било тихо и бързо погребано от семейството и в гробището на другосъседно село – известно с големия си манастир Хайлигенкройц.
Много скоро обаче, официалната версия била заменена с друга – самоубийствен пакт на двойката – Рудолф застрелял Мари, а следтова себе си.Най-популярната причина която оправдава самоубийството като вариант е тази, че Императора настоявал за раздялата на влюбените.Но тъй като съпругата му Принцеса Стефани също е имала любовна афера, се предполага, че Принца не е приемал много сериозно искането на баща си.
За да може Рудолф да бъде погребан в семейната крипта на Хапсбургите, трябвало е да се издейства специална диспенсация от Папата, която обявила Принц Рудолф за „психически неуравновесен” и потвърдила, че той не е убил Мари Вечера. Престолонаследник станал брата на Император Йозеф – Карл Людвиг.
С течение на времето – над 100 години, нова информация се появява, нови въпроси изникват, които поставят под въпрос теорията, че влюбените се застрелват в самоубийствен пакт, пък и всички други теории.
Императрица Зита (1892 – 1989)заявява, че Рудолф е бил убит по политически причини и смъртта му е била оправдана с двойното самоубийство.Или той е бил убит от Австрийци поради своите про-Унгарскисимпатии, или пък от Французи, за това че е отказал да участва в депозирането на своя баща, който бил симпатизант на Германия.Рудолф Хапсбургски е бил остро настроен срещу силното немско влияние в Австрия.Тази теория е била популярна по някое време.
При преразглеждане на фактическите документи от времето на „самоубийството” са открити доста аномалии между това което е описано и медицинските данни.В един от докладите се казва, че 6 изстрела са изстреляни от оръжие, което не принадлежи на Принца.В първоначалния доклад и в папската диспенсациясе казва, че само един куршум е изстрелян, който моментално убил принца.Към кого са изстреляни тогава останалите 5 куршума?Убит е един от двамата прислужници на Принца, а втория избягва – следите му се губят в Америка.
В книгата си, посветена на трагедията в Майерлинг,Clemence M. Gruber – оперен архивист от Виена изказва предположение, чеПринц Рудолф е застрелян от роднини на Мари, след пиянска веселба.Предполага се също, че Мари е разпознала поне един, ако не двама от тримата маскирани нападатели като свои роднини.
Друг вариант на трагедията в Майерлинг (от Д-р Герт Холер)обяснява смъртта на Мари Вечера с това, че е била бременна и е починала от кръвотечение, причинено от неуспешен аборт, което довело отчаяния Рудолф до самоубийство. Медицинската експертиза доказва, че Мари е умряла няколко часа преди Рудолф, което подкрепя тази теория.Писмото, което Рудолф оставя до Принцеса Стефани – изложено в музея, обаче, не дава причина за самоубийството му е не споменава въобще Мари Вечера.Той пише, че само смъртта може да спаси доброто му име и да позволи на Стефани да живее както тя желае.
С изненада открихме в музея, че Мари фон Вечера е била погребана четири пъти – първоначално от майка си, по-късно нейна родственица платила да се направи железен ковчег, в който останките на Мари да бъдат погребани отново.През късната пролет на 1945 година руските войски минали през Хайлигенкройц и разрушили доста гробове в търсене на ценности. Един от тях е бил гроба на Мари – гранитната надгробна плоча била повдигната – железния ковчег също не издържал на атаката. Повикали Gert Holler, който бил млад лекар в района да прегледа останките на Мари и да освидетелствува, че те са наистина нейни, както и тяхното погребение.Доктор Холер прегледал останките изключително внимателно, като търсел дупка от куршум.Не намерил такава.През Декември 1992 година останките на Мари Вечера били отново обезпокоени.Те били абсолютно произволно откраднати от Хелмут Флатцелщтайнер.След като той бил заловен и останките били намерени, те били отново прегледани.И този път заключението било, че по черепа няма следи от куршум или шрапнел и че Мари най-вероятно е била бита до смърт.Останките на Мари Вечера най-накрая почиват в мир от Октомври 1993 година.
Историчката Бриджит Хаман в книгата си, посветена на трагедията изказва мнение, че Рудолф е мислел за самоубийство поне половин година преди трагедията в Майерлинг.Той се страхувал да умре сам и първо помолил първата си любов – Митци Каспар (24 годишна) да сподели смъртта с него, но тя отказала.Мари Вечера (17 годишна), която била безумно влюбена в него, обаче, се съгласила.Останалото се знае.Причините, поради които Принц Рудолф е искал да се самоубие са много и неясни: политическа изолация, пълен разрив на отношенията с баща му и двореца, либералните му възгледи, сифилиса от който се предполага че е страда и много други.
С големи трудности успяхме да намерим в съседното село, близо до Манастира Хейлигенкрос гробището, в което е погребана Мари фон Вечера.Липсата на всякакви упътвания към замъка, както и гроба ни оставиха с впечатлението, че Австрия предпочита тази история да се забрави и потули.
За съжаление, това май не е постигнато, и макар че тази трагедия се е разиграла преди повече от 100 години, тя е грабнала въображението на много композитори, драматурзи, режисьори и филмови продуценти.Доста филма са били направени на тази тема:
Майерлинг – направенпрез 1936 с Даниел Дарио и Чарлз Боайе;
Le Secret de Mayerling –1979, режисиран отJean Delannoy;
Майерлинг – 1957 – Американск телевизионна продукция с Одри Хепбърн и Мел Ферер в главните роли;
Майерлинг – 1968 – режисиран от Теренс Йънг, с Катрин Деньов, Омар Шариф, Джеймс Мейсон и Ава Гарднер в главните роли;
Private Vices, Public Virtues – 1975 – режисиран от Миклош Янчо;
Angel’sCoffin – 2000 – Манга филм от Япония;
Принц Рудолф – Австрийски ТВ филм с Макс фон Тин и Виктория Пучини.
В същото време, трагедията е представена и в областта на музиката в:
Мюзикъла Маринка от Емерих Калман (1945)
Балета Майерлинг от Кенет Мак Милан (1978), който ще бъде представен от кралския Балет в Колчестър на 7 Февруари 20
Японския Мюзикъл Utakata NoKoi (1983)
Мюзикъла Елизабет – от Силвестър Леви (1992)
Мюзикъла Рудолф – от група композитори, с премиера в 2006 г. в Будапеща.
Just caught on to wonderful scandal rocking Auckland.
Through my teenage years I had chastity stuffed down my throat by catholic priests while they thrashed my pyjama clad bottom. Sex education consisted of one word: Don’t!
I was always puzzled by the 99.9% of saints being “virgins” dedicated to Christ and the Virgin Mary. Was it impossible to be a married saint?
The only exceptions were poor Joseph who married this cracking girl only to be told by an angel that not only was he to bring up her bastard son but he was not under any circumstances to consumate the marriage; and St Thomas More who wore hair shirts and regularly whipped himself as a punishment for his enjoyment of marital sex.
